Блогът на severen4 :: Муладхара" означа основата, коренът

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

27.05.2010 07:25 - Муладхара" означа основата, коренът

Автор: severen4 Категория: Лични дневници

Прочетен: 689 Коментари: 0 Гласове:

Тя е сексуалният център, или можеш да я наречеш жизнения център, центърът на раждането. От муладхара си роден. Чрез муладхара на майка си и муладхара на баща си, си получил това тяло. Следващата чакра е свадхистхана: тя е седалището на вътрешния аз - това е чакрата на смъртта: седалището на аза, свадхистхана - където ти наистина съществуваш. В смъртта? Да. Когато умреш, постигаш чистото си съществуване - защото умира само това, което не си ти. Умира тялото. Тялото е резултат от муладхара. Когато умираш, тялото изчезва, но ти? Не, всичко, което е получено от муладхара, се взема от свадхистхана. Баща ти и майката ти са ти дали определен механизъм - той бива отнет от смъртта. Но ти? Ти съществуваш дори преди майка ти и баща ти да се познават; ти си съществувал винаги. Исус казва - някой го попитал за Аврам, какво мисли за пророка Аврам, а той отговорил: Аврам? Аз съм преди Аврам още да е бил. Аврам живял две, почти три хиляди години преди Исус, а Исус казал: Аз съм преди Аврам да е бил! За какво говори той? Ако става въпрос за телата, как може да е бил преди Аврам? Той не говори за тялото - говори за "аз-съм-ност", неговото чисто същество... което е вечно. Това име, свадхистхана, е хубаво. Това е точно този център, който в Япония е известен като хара. Затова в Япония самоубийството се нарича хара кири - да умреш или да убиеш себе си чрез центъра хара. Свадхистхана отнема само това, което е дадено от муладхара, но това, което е дошло от вечността, твоето съзнание, не може да бъде отнето. Индуистите са били велики изследователи на съзнанието. Наричат го свадхистхана, защото когато умреш, разбираш кой си. Умри в любовта и ще разбереш кой си. Умри в медитацията и ще разбереш кой си ти. Умри за миналото и ще разбереш кой си ти. Умри за ума и ще разбереш кой си ти. Смъртта е начинът да се разбере. В древните времена в Индия, учителят се е наричал смъртта - защото трябва да умреш в учителя, ученикът трябва да умре в учителя... само тогава ще може да разбере, кой в действителност е той. Тези два центъра са били твърде отровени от обществото. Това са центровете, които са най-достъпни за обществото. Третия център, манипура, е центърът на чувствата, емоциите. В манипура непрекъснато продължаваме да потискаме емоциите си. Тя означава диамант - животът е ценен заради емоциите и чувствата, смеха, плача, сълзите и усмивките. Животът има стойност заради всички тези неща. Това е славата на живота - затова и тази чакра се нарича манипура, диамантената чакра. Единствено човекът може да притежава този скъпоценен диамант. Животните не могат да се смеят, не могат и да плачат. Сълзите са едно тясно измерение, достъпно единствено на човека. Красотата на сълзите, красотата на смеха; поезията на сълзите и поезията на смеха, са достъпни единствено на човека. всички останали животни живеят само с две чакри: муладхара и свадхистхана. Раждат се и умират: между тези две неща не съществува нищо повече. Ако и ти се родиш и умреш, си животно - все още не си човек - и милиони хора съществуват само с тези две чакри; никога не се издигат над тях. Научени сме да потискаме чувствата си. Научени сме да не сме чувствителни. Научени сме да не обръщаме внимание на сантименталността - бъди твърд, бъди практичен; не бъди мек, не бъди уязвим! Иначе ще те използват! Бъди твърд! Най-малкото си давай вид, че си твърд, най-малкото си давай вид, че си опасен, че не си мекушав. Създавай около себе си страх. Недей да се смееш, защото ако се смееш, не можеш да създадеш около себе си страх. Недей да се оплакваш - ако се оплакваш, показваш, че се страхуваш от себе си. Не показвай човешките си ограничения. Представяй се за съвършен. Потисни третия център и ще станеш войник, не човек, а войник - военен човек, фалшив човек. Емоциите трябва да са освободени, релаксирани. Когато чувстваш, че ти се плаче, трябва да плачеш; когато чувстваш, че ти е смешно, трябва да се смееш. Трябва да изхвърлиш тази глупост с потискането на емоциите, трябва да се научиш да ги изразяваш - защото само чрез чувствата, емоциите, чувствителността, ще постигнеш тази вибрация, чрез която е възможно общуването. Забелязал ли си го? Можеш да говориш толкова много, колкото искаш и нищо не е казано; но една проронена сълза и всичко е казано. Една сълза може да ти каже много повече. Можеш да говориш с часове и това да не свърши работа, а една сълза да каже всичко. Можеш непрекъснато да твърдиш: "Много съм щастлив, това и онова...", но лицето ти ще сочи точно обратното. Малко смях, малко истински смях и не е необходимо нищо да казваш - смехът казва всичко. Когато видиш приятеля си, лицето ти разцъфтява от радост. Третият център трябва да се прави все по-достъпен. Той е против мисленето, така че ако дадеш възможност на третия център, по-лесно ще релаксираш от напрегнатия си ум. Бъди истински, чувствителен; докосвай повече, чувствай повече, смей се повече, плачи повече. И запомни, не можеш да направиш повече от това, което е нужно; не можеш да преувеличаваш. Не можеш да добавиш и една сълза в повече, отколкото е нужно, не можеш да се смееш повече, отколкото е нужно. Затова не се страхувай и не бъди нещастен. Това са трите най-ниски центъра - ниски не по стойност - това са трите най-ниски центъра, най-долните стъпала на стълбата.

Нагоре