Постинг
26.05.2010 23:15 -
ОТГОВОРНОСТ
Истинската отговорност е просветление или олекотяване. Грешната отговорност е помрачение или утежнение. Всеки изглежда си мисли, че знае значението на думата “отговорност”. Моят опит показва, че заедно с думата “любов” това е една от най-малко разбираните думи. Така че не е това, което вероятно си мислите.
“Отговорност” е готовността да признаете, че сте авторът на всички свои преживявания – дори и на тези, които не харесвате. Когато в живота си създадете приятно или ценно преживяване, Вие с голяма готовност ще поемете отговорността за него. Може би дори ще се “гордеете” с това, но пак ще бъдете отдалечен на крачка от отговорността. Ако обаче създадете преживяване, което преценявате като лошо или неприятно, разсъдъкът Ви ще бъде склонен да отрича авторството си. Тогава обстоятелствата или някой друг ще бъдат отговорни за Вашето преживяване. Вземете под внимание, че нямам предвид конкретните събития, а само Вашето преживяване на тези събития.
Ако сте на мнение, че са Ви се случили лоши неща в живота, не възразявам. Искам само да знаете, че това е една позиция, която сте избрали да заемете. Вие сам сте ги преценили като лоши. “Лошите преживявания” нямат собствена истина. Разсъдъкът ги е измислил, за да избягва отговорност. Това може да Ви служи като указания какво не е отговорност.
Отговорност не значи да се чувствате зле заради извършеното. Чувствата само подкрепят позициите, които разсъдъкът заема, за да бъде прав. Значи той ще Ви снабдява не само с позиции, но и с чувства, които да ги подкрепят и оправдават. Така отговорността не е нито вина, нито срам. Ако се чувсвувате виновен или засрамен, това са само чувства, подкрепящи позиции, и Вие сте все още отдалечен на квантов скок от отговорността. Отговорността не е чувство. Не е и позоция. Тя не е нищо друго, освен да бъдете причинител вместо жертва на живота си.
Отговорността не е чувство, но прави възможни съответни чувства. Тя не е позиция, но прави възможни съответни позиции. Докато държите да бъдете жертва на живота си, ще принуждавате своя разсъдък да заема неуместни позиции и да предизвиква неуместни чувства за подкрепата им. Вина, срам и депресия са примери за такива неуместни чувства.
Трябва да Ви стане ясно, че в живота става въпрос за отговорност. Тя е основата на Вашето съществуване, все едно колко сте се отдалечили от нея. С други думи, Вие сте отговорен за живота си, без значение какво казвате за това. Вие искате да бъдете във фактическото преживяване на отговорност. За да го постигнете, просто започнете да казвате истината за живота. Истината е, че подреждате живота си така, както го подреждате. Нито е лошо, нито добро. Просто е така, както е. Трябва да схванете едно: за да бъдете във фактическо преживяване на отговорност, трябва да действате извън преценките на разсъдъка си. Вие не ще можете това, докато не се откъснете от представата, че сте разсъдъка си.
Между другото казано, да сте отговорен не означава да спазвате споразуменията си. Но ако сте в преживяването на отговорност, ще забележите, че единственото, което Ви остава, е да спазвате споразуменията си, и то без усилие.
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 10
Архив
